статично равновесие срещу динамично равновесие
Статичното и динамичното балансиране са два основни принципа в машиностроенето и измервателната наука, които имат ключова роля при осигуряването на надеждността и ефективността на оборудването. Статичното балансиране се отнася до равновесното състояние на обект, когато той е в покой, като всички сили и моменти, действащи върху него, дават нулева сума. Този вид балансиране се измерва без въртене и е важно за стационарни машини. Динамичното балансиране, от друга страна, включва постигането на равновесие на силите по време на въртене или движение. То не само разглежда разпределението на масата, но и влиянието на центробежните сили, вибрациите и инерцията. В промишлеността статичното балансиране често се прилага за неподвижни машини като конструктивни компоненти, докато динамичното балансиране е критично за въртящи се устройства като турбини, двигатели и вентилационни системи. Съвременните уреди за балансиране използват прецизни сензори и анализ чрез компютър, за да засичат несъответствия с голяма точност. Технологията се е развила до степен, че включва лазерни системи за подравняване, възможности за наблюдение в реално време и автоматизирани корекционни процедури. Тези постижения правят възможно получаването на изключително прецизни измервания на баланса, което води до удължен живот на оборудването, намалени разходи за поддръжка и повишен оперативен комфорт. Изборът между статично и динамично балансиране зависи от конкретното приложение, като някои машини изискват извършването на двата вида тестове, за да се гарантира оптималната работа.